256 г. пр.н.е.
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
256 (двеста петдесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Луций Манлий Вулзон Лонг и Квинт Цедиций. Скед смъртта на Цедиций суфектконсул става Марк Атилий Регул.
- Продължава Първата пуническа война:
- Манлий и Регул повеждат голям римски флот от около 330 кораби, за да нахлуят в Африка и превземат Картаген. Те се насочват към южния бряг на Сицилия, като минават покрай Месина и Сиракуза, за да натоварят допълнителни войски за планираното нашествие като римските сили достигат 140 000 гребци и войници. Срещу тях се изправя картагенския флот с 350 кораби и командван от Хамилкар. Решаващият сблъсък се разиграва при нос Екном и се превръща в една от най-големите морски битки в човешката история. От нея римляните излизат като победители благодарение на изобретения от тях абордажен мост „корвус“. Понеслият тежки загуби картагенски флот е принуден да се оттегли отваряйки по този начин пътя към Африка.[1]
- Римляните дебаркират при Клупея, от източната страна на нос Бон, и превземат града.[1] Те опустошават и ограбват богатите околности, но тогава по нареждане от Рим Манлий повежда част от римската войска и флота обратно в Сицилия за зимата, а Регул остава да действа срещу картагенците с 15000 пехота, 500 кавалерия и 40 кораби.[2][1]
- Картагенците, като разчитат че Регул и силите му са отслабени, избират военачалниците Хасдрубал (син на Ханон), Бостар и извикания от Сицилия Хамилкар, който довежда 5000 пехота и 500 кавалерия, за да поведат армия срещу римския консул, докато той обсажда град Адис. В разигралата се битка картагенците се оказват победени, защото не са в състояние да използват умело своята кавалерия и слонове в условията на неравен и хълмист терен.[2]
- След победата Регул превзема град Тунис и изгражда лагер за зимуване, по време на което започват преговори за мир с картагенски представители.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В империята на Селевкидите
[редактиране | редактиране на кода]- В периода 256 – 250 г. пр.н.е. започва отцепването на Партия от селевкидската империя.[4]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Хан Гаодзу, основоположник на династията Хан (умрял 195 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Квинт Цедиций, консул през тази година
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 85 – 86
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 555
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 241
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 504