Направо към съдържанието

STS-64

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-64
Данни за кораба
Име на корабаДискавъри
Полет на совалка №64
Полет на „Дискавъри“ №19
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт9 септември 1994 22:22:55 UTC
Кацане20 септември 1994 21:12:51 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 4
Продължителност на полета10 денонощия 22 часа 49 минути 57 секунди
Брой обиколки176
Изминато разстояние7 242 048 км
Височина на орбитата259 км
Апогей269 км
Перигей259 км
Наклон на орбитата56,9°
Период89,5 мин
Масапри старта: ? кг
при кацането: ? кг
полезен товар: 9260 кг
NSSDC ID1994-059A
NORAD ID23251
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Хемънд, Ричардс, Хелмс, прави: Ли, Лененджър, Мийд
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-65 STS-68
STS-64 в Общомедия

STS-64 e шестдесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и деветнадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първият полет на технологията лидар (от английски: LIDARLight Identification, Detection and Ranging) и първата космическа разходка с вързан астронавт от 10 години насам (мисия STS-51A).

Пост Астронавт
Командир Ричард Ричардс
четвърти космически полет
Пилот Лойд Хемънд
втори космически полет
Специалист на мисията 1
Джери Лененджър
първи космически полет
Специалист на мисията 2
Сюзан Хелмс
втори космически полет
Специалист на мисията 3 Карл Мийд
трети космически полет
Специалист на мисията 4 Марк Ли
трети космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Мисията включвала изпълнение на експерименти в различни области, някои от които са: експеримент LITE (от английски: Lidar In-Space Technology Experiment)- летателни изпитания на Лидара, експерименти с възвръщаем спътник (SPARTAN 201), оборудван с астрономична апаратура, изпробване на средства за автономно придвижване на астронавти SAFER, експеримент SPIFEX – събиране на данни от системата за орбитални маневри и други.

Лидарът представлява технология за получаване на информация за отдалечени обекти, чрез активни оптични системи, използващи явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда. По време на експеримента са получени картини на облачни структури, облаци прах, дим от горски пожари и други замърсители от атмосферата над Северна Европа, Индонезия и южната част на Тихия океан, Русия и Африка.

Специалистите на полета Карл Мийд и Марк Ли провеждат една космическа разходка, по време на която изпитват нови раници за придвижване и спасяване на астронавти (експеримент SAFER).

На петия ден е освободен за втория си автономен полет спътникът SPARTAN-201 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-201). Задачите на спътника са събиране на данни за ускорението и скоростта на слънчевия вятър, както и да се заснеме слънчевата корона. Данните са записани, а са възпроизведени след завръщането на Земята. SPARTAN-201 е прибран обратно на борда след 2 дни.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При старта: ? кг
    • При кацането: ? кг
    • Полезен товар: 9260 кг
  • Перигей: 259 км
  • Апогей: 269 км
  • Инклинация: 56,9°
  • Орбитален период: 89.5 мин
Участници Начало Край Продължителност
1 Марк Ли и Карл Мийд 16 септември 1994 14:42 UTC 16 септември 1994 21:33 UTC 6 часа 51 минути
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy