Направо към съдържанието

STS-66

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-66
Данни за кораба
Име на корабаАтлантис
Полет на совалка №66
Полет на „Атлантис“ №13
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт3 ноември 1994 16:59:43 UTC
Кацане14 ноември 1994 15:33:45 UTC
Място на кацанеБаза на ВВС „Едуардс“, писта 22
Продължителност на полета10 денонощия 22 часа 34 минути 2 секунди
Брой обиколки174
Изминато разстояние7 330 226 км
Височина на орбитата304 км
Апогей310 км
Перигей296 км
Наклон на орбитата57,0°
Период90,6 мин
МасаПолезен товар: 10 544 кг
NSSDC ID1994-073A
NORAD ID23340
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Клервоа, Паразински, Браун, Танър, Макмонагъл, Очоа
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-68 STS-63
STS-66 в Общомедия

STS-46 e шестдесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и тринадесети полет на совалката Атлантис. Това е трети последен полет на изследователския модул „Атлас“ на космическата лаборатория Спейслаб.

Пост Астронавт
Командир Доналд Макмонагъл
трети космически полет
Пилот Къртис Браун
втори космически полет
Специалист на мисията 1
Елен Очоа
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Джоузеф Танър
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Жан-Франсоа Клервоа (CNES)
първи космически полет
Специалист по полезния товар Скот Паразински
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Това е третият и последен полет на лабораторията "АTLAS" (The Atmospheric Laboratory for Applications and Sciences). В екипажа на „Атлантис“ се намира вторият французин (след полета на Патрик Бодри през 1985 г.). С помощта на 7-те основни инструмента на ATLAS се проучва Слънцето, взаимодействието между горната част на атмосферата и космоса, състава на екзосферата и термосферата, озоновия слой, слънчевата енергия и радиация, химията и механиката на затоплянето на земната атмосфера, влиянието на озона върху глобалните температури и разпространението на атмосферните газове около Земята. Освен това се планира изучаване на дупката в озоновия слой над Антарктида, за да може да се прогнозира нейната еволюция и как тя влияе на усвояването на слънчевата радиация.

Втората основна цел на полета е разполагане и извличане след това на отделяемия спътник CRISTA-SPAS (от Cryogenic Infrared Spectrometers and Telescopes for the Atmosphere). Tой извършва 8-дневен самостоятелен полет за изследване на долните и средни слоеве на атмосферата. Изведена е на втория ден от полета и се прибира на борда предпоследния ден преди приземяването.

Планираното кацане в Космическия център „Кенеди“ във Флорида е отменено поради вятър и дъжд, причинени от тропическата буря „Гордън“ и е насочено за базата „Едуардс“.

Това е последният самостоятелен полет за совалката за следващите 14 години, когато е проведена последната мисия (STS-125) по обслужването на телескопа „Хъбъл“.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • Полезен товар: 10 544 кг
  • Перигей: 296 км
  • Апогей: 310 км
  • Инклинация: 57,0°
  • Орбитален период: 90.6 мин
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy