Направо към съдържанието

Slackware

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Slackware
Работният плот на KDE в Slackware
РазработчикSlackware Linux, Inc. (Патрик Волкердинг)
Последна версия15.0
Вид ОСGNU-базирана, UNIX-подобна
Ядромонолитно – Линукс_(ядро)
Архитектуриx86-32, x86-64, S/390, ARM
ИнтерфейсKDE
ЛицензGNU GPL и други
Уебсайтslackware.com
Slackware в Общомедия

Slackware е ГНУ/Линукс дистрибуция, създадена от Патрик Волкердинг. Slackware се различава от останалите популярни дистрибуции като Red Hat Linux, Debian, Gentoo, SuSE или Mandriva и се опитва да бъде по-близък до Unix. Прието е да включва само стабилни версии на приложенията и при нея липсват специфични за дистрибуцията конфигурационни инструменти. За Slackware се казва че, „Когато знаеш Slackware, знаеш Линукс... когато знаеш Red Hat, знаеш само Red Hat“.

История на версиите
версия дата
1.0 16 юли 1993
2.0 2 юли 1994
3.0 30 ноември 1995
3.1 3 юни 1996
3.2 17 февруари 1997
3.3 11 юни 1997
3.4 14 октомври 1997
3.5 9 юни 1998
3.6 28 октомври 1998
3.9/4.0 17 май 1999
7.0 25 октомври 1999
7.1 22 юни 2000
8.0 1 юли 2001
8.1 18 юни 2002
9.0 19 март 2003
9.1 26 септември 2003
10.0 23 юни 2004
10.1 2 февруари 2005
10.2 14 септември 2005
11.0 2 октомври 2006
12.0 2 юли 2007
12.1 1 май 2008
12.2 10 декември 2008
13.0 27 август 2009
13.1 24 май 2010
13.37 27 април 2011
14.0 28 септември 2012
14.1 7 ноември 2013
14.2 1 юли 2016

Първата версия (1.00) е пусната от Патрик Волкердинг на 16 юли 1993. Базирана е на SLS Linux. По-късно започват редовно да излизат нови версии (2.0, 3.x, 4.x, 7.x, 8.x, 9.x, 10.x, 11.x, 12.x, 13.x, 14.x).

Последната стабилна версия е 14.2, която включва поддръжка на ALSA, GCC 5.3.0, Линукс ядро 4.4.14, KDE 4.14.21, Xfce 4.12.1 и всички обичайни инструменти.

В процеса на изготвяне на нова версия на дистрибуцията, разработчиците използват отделен клон за добавяне на нови пакети. Този клон се нарича „-current“. След като се създаде нова версия се създава нов клон, който съдържа вече стабилната версия, а работата по следващата продължава отново в „-current“.

Философията на Slackware

[редактиране | редактиране на кода]

Според Патрик Волкердинг целта на Slackware е да бъде най-подобната на UNIX дистрибуция. Простота и стабилността са двете най-важни неща за Slackware.

KISS – Keep it simple Stupid или прави нещата просто, глупако! е основната концепция в Slackware, на която почиват всички решения взимани за дистрибуцията. Под просто се има предвид просто и ясно като дизайн на системата, не като просто за крайния потребител. Крайният резултат от прилагането на тази философия е че Slackware е много бърз, стабилен и сигурен като за сметка на това жертва част от леснотата на работа на крайния потребител.

Следвайки KISS принципа в Slackware няма графични програми за настройка, графични инсталатори и други подобни инструменти. Разчита се, че човек, който се занимава със Slackware, знае какво прави и тези неща повече ще пречат, отколкото ще помагат. Критиците на Slackware твърдят, че тази философия прави нещата трудни за научаване и че се губи много време. Адвокатите на Slack твърдят, че прозрачността и простотата на системата правят нейното научаване процес, който е лесен. Освен това човек, който се справя със Slackware обикновено след това няма проблем да се работи с каквато и да е друга ГНУ/Линукс дистрибуция.

Характерни особености

[редактиране | редактиране на кода]

Стартиращите скриптове на Slackware

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето други дистрибуции, използващи SysV, Slackware ползва модифициран вариант на BSD стартиращи скриптове. От версия 7.0 нататък Slackware също поддържа SysV стартиращи скриптове. Това е направено с цел по-голяма съвместимост със софтуера, който се инсталира. Предимството на BSD системата за стартиране е в простия ѝ начин на работа.

Пактената система на Slackware е съвсем проста за работа и поддръжка. Липсват възможности за dependency checking, но според някои потребители това е една от добрите ѝ страни. Пакетите представляват компресирани архиви, съдържащи съответното приложение и допълнителни скриптове използвани за инсталирането му. От версия 13.0 алгоритъмът използван за компресиране на пакетите е променен от gzip на lzma. Файловото разширение, с което се обозначават пакетите също претърпява промяна от .tgz na .txz. Инструментите за манипулиране на пакетите работят и с двата вида компресиращи алгоритми.

Стабилност и бързина

[редактиране | редактиране на кода]

В дистрибуцията влизат само стабилни версии на програмите. Избягва се ползването на алфа и бета версии, както и на кръпки към програмите, освен тези, които се препоръчват от самите разработчици на софтуера. При компилацията на програмите не се използват всички възможни оптимизации на компилатора пак с цел стабилност. Интересното е, че въпреки това, Slackware е една от най-бързите дистрибуции.

Версиите на Slackware сравнително бързо отразяват поправките в сигурността. На официалния уебсайт на Slackware може да бъде открита препратка за архив на мейлинг листа, съдържаща информация за всички обновявания на приложения, поради проблеми свързани със сигурността. Използват се стандартните версии, които идват от разработчиците, като по-този начин не се добавят нови грешки към програмите. Това, заедно с принципа за простота, води до сравнително малко поправки.

Производни дистрибуции

[редактиране | редактиране на кода]

Slackware се използва и за база за създаване на други дистрибуции. Някои от тях са:

Полезен софтуер за Slackware

[редактиране | редактиране на кода]
  • Swaret – лесно обновяване на Slackware
  • Slapt-get – идеята му е подобна на apt-get
  • Slackpkg – лесно търсене на пакети и конкретни файлове в пакетите (Вече е част от официалните пакети на slackware 12.2)
  • Slackcheck – автоматично обновяване на много машини наведнъж
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy