Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който пророкува.
- В религията — човек, който говори от името на Бога и предвестява бъдещи събития.
Етимология
старобълг. пророкъ (Супр.) - калка на гр. προφήτης.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: prophet (en)
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: προφήτης (el)
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: profeta (it)
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: vates (la)
- македонски: пророк (mk)
|
- немски: Prophet (de)
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: пророк (ru)
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: peygamber (tr)
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
