Направо към съдържанието

Скопяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скопяни (единствено число скопянец, на македонска литературна норма: скопјани, скопјанец, на албански: shkupjanë, shkupjan, на сръбски: скопљаци) са жителите на град Скопие, столицата на Северна Македония. В България със скопяни разговорно могат са се обозначават не жителите на града, а властите на страната. Такова е и положението в Гърция, където Σκοπιανοί освен „правителството в Скопие“, може да означава и просто жителите на страната.

Това е списък на най-известните жители на Скопие.

Родени в Скопие

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

Б

В

Г

Д

Е

Ж

З

И

Й

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

У

Ф

Х

Ц

Ч

Ш

Ю

Я

Опълченци от Скопие

  • Ангел Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[49]
  • Зафир Трайков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[50]
  • Коста Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[49]
  • Младен Стоянов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[51]
  • Никола Арангелов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[51]
  • Панайот Бурков, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[49]
  • Петър Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[52]
  • Серафим Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[49]
  • Стефан Луков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[52]

Македоно-одрински опълченци от Скопие

  • Ангел Трайков Ангелков, 28-годишен, калайджия, 4 рота на 2 скопска дружина[53]
  • Велко Арсов, 18-годишен, хлебар, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[54]
  • Цветко Ацев, 42-годишен, 3 рота на 10 прилепска дружина[55]

Починали в Скопие

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

  • Александър Гьорчев (1933 – 1993), актьор от Социалистическа република Македония
  • Анатоли Дамяновски (1928 – 1996), югославски политик
  • Ангел Мойсовски (1923 – 2001), народен герой на Югославия
  • Александър Матковски (1922 – 1992), историк от Република Македония
  • Александър Георгиев (1912 – 1988), инженер и деец на НОВМ
  • Александър Цветков Бояджиев (? – 1917), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[56]
  • Анастас Митрев (1884 – 1952), български учител и политик, по-късно македонист и историк
  • Ангел Младенов Стоянов (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[57]
  • Андрей Корабаров, български революционер
  • Апостол Керамитчиев (1913 – 1997), археолог от Република Македония
  • Арсо Локвички (1870 – 1923), български революционер
  • Асен Богданов (1908 – 1948), български полицай
  • Аспарух Георгиев Бараков, български военен деец (? – 1917), капитан, загинал през Първата световна война[58]
  • Анте Поповски (1931 – 2003), поет, есеист и публицист от Република Македония
  • Асен Тодоров (1913 – 1990), новинар от Социалистическа република Македония
  • Атанас Попов Димов, български военен деец (? – 1917), поручик, загинал през Първата световна война[59]
  • Ацо Шопов (1923 – 1982), поет и преводач от Социалистическа република Македония
  • Атина Бояджи (1944 – 2010), плувкиня от Република Македония

Б

В

Г

  • Гарабет Мурадов (? – 1916), български военен деец, санитарен капитан, загинал през Първата световна война[63]
  • Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател от Социалистическа република Македония
  • Георги Андонов Бинин (Бибин) (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[64]
  • Георги Петров Сяров (? – 1915), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[65]
  • Георги Шоптраянов, (1907 – 2001) македонски филолог, югославски партизанин
  • Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
  • Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ

Д

Е

Ж

З

И

  • Иван Анастасов (1908 – 1979), български лекар-радиолог
  • Иван Велков (1930 – 2008), художник от Република Македония
  • Иван Дойчинов (1909-1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Иван Казанджиев (? – 1917), български военен деец, санитарен капитан, доктор, загинал през Първата световна война[67]
  • Иван Стоянов Къчовски (? – 1917), български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[68]
  • Иван Точко (1914 – 1973), писател от Социалистическа република Македония
  • Илия Ангелакович (? – 1874), български лекар
  • Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Република Македония
  • Илия Чулев (1908 – 1950), деец на ВМРО (обединена) и НОВМ

Й

  • Йован Гелев (1880 - 1954), свещеник и член на АСНОМ
  • Йон Исая (1915 – 1993), актьор от Република Македония
  • Йордан Николов Ковачев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[69]

К

Л

М

  • Мара Бунева (1902 – 1928), българска революционерка
  • Марийка Георгиева (1924 – 1957), българска партизанка
  • Мара Исая (1923 – 2006), югославска актриса и актриса от Република Македония
  • Минко Пенев Няголов (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[70]
  • Мирче Ацев (1915 – 1943), комунистически партизанин и национален герой на Северна Македония
  • Михайло Керамитчиев (1915 – 1981), гръцки и югославски комунистически деец
  • Милош Яковлевич (1892 – 1963), югославски и македонски лекар
  • Методи Антов (1924-1996), югославски партизанин и политик
  • Методий Папаемануил (? – 1896), гръцки духовник
  • Михо Михайловски (1915 – 2003), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Миле Филиповски (1920 - 1986), югославски партизанин, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  • Мицко Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[36]

Н

О

П

  • Пенчо Генчев Койчев (? – 1916), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[72]
  • Петър Ширилов (1934 – 1988), писател от Социалистическа република Македония
  • Петър Манговски (1909 – 2002), юрист от Република Македония и югославски партизанин
  • Пецо Чинговски (1917 – 2000), деец на НОВМ
  • Павле Игновски (1921 – 2002), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Петър Карев (1879 – 1951), български революционер
  • Перо Д. Коробар (1914 – 2001), югославски партизанин и прокурор от Република Македония
  • Петре Пърличко (1907 – 1995), актьор от Република Македония
  • Петър Димитриевски (1926 – 2005), югославски партизанин, генерал-лейтенант от ЮНА
  • Петър Теохаров Икономов (10 април 1915 - ?), завършил в 1942 година естествена история в Софийския университет[73]

Р

  • Ратко Богоев (1922 – 1990), югославски партизанин и македонски политик
  • Реис Шакири (1922-2006), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ
  • Ристо Джунов (1919 – 2005), югославски партизанин и политик от Социалистическа република Македония
  • Ристо Галич (1925 - 1985), архитект и политик от Социалистическа република Македония
  • Ристо Калчевски (1933 – 1989), художник от Социалистическа република Македония
  • Ристо Кордалов (1913 – 1983), комунистически деец
  • Ристо Кърле (1900 – 1975), писател от Социалистическа република Македония
  • Ристо Филиповски (1921 – 2003), политик от Социалистическа република Македония

С

  • Сейфедин Сулеймани (1938 - 2008), писател и политик от Социалистическа република Македония от албански произход
  • Симон Дракул (1930 – 1999), писател от Република Македония
  • Славко Яневски (1920 – 2000), виден писател от Република Македония
  • Стале Попов (1902 – 1965), писател от Социалистическа република Македония
  • Ст. Блажев, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[36]
  • Стево Цървенковски (1947 - 2004), политик от Северна Македония
  • Страшо Пинджур (1915 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война
  • Стерьо Кранго (1920 – 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Стоилко Иванов (1920 - 2003), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Стоян Николов Задгорски (? – 1915), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[74]
  • Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Славе Иванов (1888 – 1948), български революционер
  • Томислав Симовски (1929 – 1987), политик от Социалистическа република Македония
  • Спиридон Благоев (1926 – 2009), деец на ДАГ, юрист, историк от Република Македония

Т

Ф

  • Фана Кочовска (1927 - 2004), югославска партизанка и деец на НОВМ
  • Фируз Демир (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ

Х

Ц

Ю

  • Юрдан Личков Макавеев (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[77]

Я

Други

  • Константин Асен, скопски болярин, вероятно роден в Скопие, български цар от 1257 до 1277
  • Никола Якимов, български търговец и общественик, член на Централния комитет на Българските акционни комитети в Скопие
  • Николина Гаврикова, първата българска акушерка, назначена от Българската екзархия в Македония. Установява се в Скопие в 1898 година, но две години по-късно е освободена заради конфликт между нея и българския търговски агент в Скопие, заради по-свободното ѝ поведение в обществото.[78]
  • Трайко Дойчинович, български общественик и дарител, живял в Скопие, където имал голямо влияние

Бележки

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 202.
  2. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  5. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 25
  6. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.
  7. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 185.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  9. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 50
  11. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 188.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  13. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442-445.
  14. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 189.
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  16. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  18. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  21. ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  22. ↑ Гагова, Нина. Петрович, Иванка. , в: Кирило-Методиевска енциклопедия, том . III, П-С, София, 2003, с. 133-136.
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43, 52
  27. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  31. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 197.
  32. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 198.
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  34. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  36. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  37. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  38. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
  39. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  40. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 204.
  41. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  42. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  44. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  46. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50, 53
  47. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  49. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  50. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  51. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  52. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  56. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 1
  57. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  58. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  59. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 8, 9; а.е. 331, л. 3
  60. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  61. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1а, 1
  62. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  63. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 503, л. 6
  64. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 2, 3; а.е. 146, л. 3
  65. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  66. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  67. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 37
  68. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 548, л. 33
  69. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 32
  70. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52; а.е. 542, л. 45
  71. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 201, л. 6
  72. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  73. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 202.
  74. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  75. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 73
  76. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 78
  77. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 529, л. 94
  78. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 59.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопяни&oldid=11625644“.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy