Андреа Гез
| Андреа Гез Andrea M. Ghez | |
| американска астрофизичка | |
 Андреа Гез през 2010 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Калифорнийски технологичен институт Масачузетски технологичен институт |
| Научна дейност | |
| Област | Астрофизика |
| Работила в | Калифорнийски университет – Лос Анджелис |
| Известна с | Адаптивна оптика, изучавайки галактичния център[1] |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2020 г.) |
| Уебсайт | www.astro.ucla.edu/~ghez/ |
| Андреа Гез в Общомедия | |
Андреа Мия Гез (на английски: Andrea Mia Ghez) е американска астрономка и астрофизичка, професор в катедрата по физика и астрономия на Калифорнийския университет-Лос Анджелис. В изследванията си тя се фокусира върху центъра на галактиката Млечен път.[2] През 2020 г. тя става четвъртата жена, която е наградена с Нобелова награда за физика[3], като разделя наградата с Райнхард Генцел (другата половина от наградата е дадена на Роджър Пенроуз). Призът е даден на Гез и Гензел за откритието им на супермасивен компактен обект (сега широко приет за черна дупка) в центъра на галактиката Млечен път.[4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гез е родена в Ню Йорк в семейството на Сузан (Гейтън) и Гилбърт Гез.[6][7] Баща ѝ е от еврейски произход и е роден в Рим в семейството с произход от Тунис и Франкфурт.[8][9] Майка ѝ е от ирландско семейство от Норт Атълборо, САЩ.[10]
Избрани публикации
[редактиране | редактиране на кода]Научни публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Ghez, Andrea M. и др. The Multiplicity of T Tauri Stars in the Taurus-Auriga & Ophiuchus-Scorpius Star Forming Regions: A 2.2 micron Imaging Survey // Astronomical Journal 106. 1993. DOI:10.1086/116782. с. 2005 – 2023.
- Ghez, Andrea M. и др. High Spatial Resolution Imaging of Pre-Main Sequence Binary Stars: Resolving the Relationship Between Disks and Close Companions // Astrophysical Journal 490 (1). 1997. DOI:10.1086/304856. с. 353 – 367.
- Ghez, Andrea M. и др. High Proper Motions in the Vicinity of Sgr A*: Evidence for a Massive Central Black Hole // Astrophysical Journal 509 (2). 1998. DOI:10.1086/306528. с. 678 – 686.
- Ghez, A. M. и др. The Accelerations of Stars Orbiting the Milky Way's Central Black Hole // Nature 407 (6802). 2000. DOI:10.1038/35030032. с. 349 – 351.
- Ghez, A. M. и др. The First Measurement of Spectral Lines in a Short-Period Star Bound to the Galaxy's Central Black Hole: A Paradox of Youth // Astrophysical Journal Letters 586 (2). January 1, 2003. DOI:10.1086/374804. с. L127.
- Ghez, A. M. и др. Measuring Distance and Properties of the Milky Way's Central Supermassive Black Hole with Stellar Orbits // Astrophysical Journal 689 (2). January 1, 2008. DOI:10.1086/592738. с. 1044 – 1062.
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Ghez, Andrea Mia, Cohen, Judith Love. You Can Be a Woman Astronomer. Cascade Pass, 2006. ISBN 978-1-880599-78-5.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ High-res images of galactic center // W. M. Keck Observatory. Архивиран от оригинала на 2010-09-29. Посетен на April 20, 2009.
- ↑ Speed Weed, William. 20 Young Scientists to Watch // 19 January 2000. Посетен на March 6, 2008.
- ↑ Facts on the Nobel Prize in Physics // Nobel Foundation. Посетен на October 6, 2020.
- ↑ Press release: The Nobel Prize in Physics 2020 // Nobel Foundation. Посетен на October 6, 2020.
- ↑ Nobel Prize in Physics Awarded to 3 Scientists for Work on Black Holes – The prize was awarded half to Roger Penrose for showing how black holes could form and half to Reinhard Genzel and Andrea Ghez for discovering a supermassive object at the Milky Way's center // The New York Times. October 6, 2020. Посетен на October 6, 2020.
- ↑ Yasuda, Anita. Astronomy: Cool Women in Space. Nomad Press, 2015. ISBN 978-1619303270.
- ↑ Who's who in the West. Marquis-Who's Who., 2004. ISBN 978-0837909356.
- ↑ Gilbert Ghez (1938 – 2015) – Obituary
- ↑ www.mevakshederekh.info
- ↑ Oral history interview with Susanne Ghez // January 25, 2011.
|
| |||||||||||||||||||||||
