Емилио Сегре
| Емилио Сегре Emilio Gino Segrè | |
| италиански физик | |
 | |
| Роден |
1 февруари 1905 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лафайет, САЩ |
| Етнос | евреи[1] |
| Религия | юдаизъм[1] |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Калифорнийски университет – Бъркли Римски университет „Сапиенца“ |
| Известен с | откритието на антипротона |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1959 г.) |
| Подпис |  |
| Емилио Сегре в Общомедия | |
Емилио Сегрè (на италиански: Emilio Gino Segrè) е италиански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. за откритието на антипротона.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сегре е роден в Тиволи близо до Рим на 1 февруари 1905 г. в богато еврейско семейство като най-малкото от трите деца (Анджело и Марко) на Джузепе Сегре, собственик и управител на Cartiere Tiburtine, и на Амелия Сузана Тревес, дъщеря на известен флорентински архитект. След като учи в държавната гимназия „Теренцио Мамиани“, той учи инженерство и след това физика в Римския университет „Сапиенца“, където е студент на Енрико Ферми, който получава професорското място там през 1926 г. (само на 25 г.). В този период той е един от членовете на историческата група “Вия Панисперна“, която си сътрудничи в изследванията върху неутронната физика.
След военната си служба в италианската армия от 1928 до 1929 г. той работи с Ото Щерн в Хамбург и с Питер Зееман в Рокфелеровата фондация. Впоследствие Сегре е назначен за асистент по физика в Римския университет от 1932 до 1936 г. През 1935 г. става редовен професор по експериментална физика в университета в Палермо и директор (1936 г.) на университетския институт по физика. През 1937 г. в Палермо той открива технеция, след което в Бъркли сътрудничи при откриването на астата. През 1938 г. въвеждането на фашистките расови закони го застига, докато е в Калифорнийския университет - Бъркли, където остава до края на живота си. По време на войната той участва заедно с Ферми и Бруно Роси в Манхатънския проект за създаване на първите атомни бомби в лабораториите в Лос Аламос. И той присъства на 16 юли 1945 г. на първия ядрен опит с кодовото име Тринити.[2] През 1946 г. се завръща в Калифорния и през 1955 г. се установява там близо до Лафайет.[3]
След войната изследванията му се занимават с проблеми на ядрената физика и физиката на елементарните частици. През 1955 г., работейки с Оуен Чембърлейн върху високоенергийните протон - нуклонни взаимодействия в ускорителя на частици Беватрон в Бъркли, той открива антипротона. За това откритие той получава Нобелова награда за физика през 1959 г.[4] През 1974 г. е призован да заеме катедрата по ядрена физика в Римския университет. Той оствна една година и след това, след като достига задължителната възраст за пенсиониране, се връща отново в Калифорния.
Сегре заема множество временни университетски професорства като в Колумбийския университет, Ню Йорк, в Университета на Илинойс, във Федералния университет на Рио де Жанейро. Член е на Националната академия на науките на САЩ, на Хайделбергската академия на науките, на Националната академия дей Линчеи в Италия като чуждестранен член. Получава медала „Хофман“ на Германското химическо дружество и медала „Канизаро“ на Националната академия дей Линчеи.Почетен професор е на Националния университет „Сан Маркос“ в Перу и е удостоен с почетна степен от Университета на Палермо.
Жени се два пъти: през 1936 г. в Голямата синагога на Рим за Елфриде Спиро, родом от Източна Прусия: бракът е сключен в Италия поради идването на Хитлер в Германия. След смъртта на Елфриде през 1970 г. той се жени за Роза Майнс през 1972 г., уругвайка, която среща в Монтевидео. От първия му брак се раждат три деца: Клаудио, Амелия и Фауста.
Умира на 22 април 1989 г. от инфаркт, докато се разхожда близо до дома си в Лафайет.[5] Тленните му останки са погребани в гробището на Тиволи. На 18 февруари 2019 г. катедрата по физика и химия на университета в Палермо е кръстена на него.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на страниците за Нобелови лауреати
- Биография на националната академия на науките
- Автобиография Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Emilio Gino SEGRE
- ↑ Raccontò: "La prima impressione fu quella di una luce brillantissima. Nonostante gli occhiali neri, sembrava che tutto il cielo brillasse di una luce più forte, più viva di quella del sole splendente. Pensai addirittura, anche se sapevo che ciò non era possibile, che l'atmosfera potesse incendiarsi causando la fine del mondo. Poi, nelle prime luci dell'alba, cominciammo a vedere lo sviluppo del fungo di polvere. Fermi e io non dicemmo una parola". Intervista ad Alberto Mazzuca su il Giornale del 16 aprile 1983.
- ↑ A Mind Always in Motion: the Autobiography of Emilio Segrè. Berkeley, California, University of California Press, 1993. ISBN 978-0-520-07627-3. OCLC 25629433. с. 253.
- ↑ Nobel Lecture, Emilio Segrè: Properties of antinucleons
- ↑ Peter Flint, New York Times, 24 aprile 1989. Estratto il 31 maggio 2013.
| |||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emilio Segrè в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
