Направо към съдържанието

Поляци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поляци
Общ брой55 000 000 – 60 000 000
По места Полша: 37 602 000 (2011)
 САЩ: 10 024 711 (2006)
 Бразилия: 1 800 000
 Канада: 984 565
 Франция: 900 000
 Великобритания: 500 000
 Аржентина: 500 000
 Белгия: 400 000
 Германия: 384 808 (2007)
 Литва: 250 000
 Ирландия: 155 000+
 Австралия: 150 900
 Украйна: 144 130 (2001)[1]
 Русия: 73 000 (2002)[2]
 Латвия: ок. 51 000
 Чехия: 39 269 (2011)[3]
 Нидерландия: 39 500
 Казахстан: 47 293 (1999)[4]
 Италия: 50 790[5]
 Австралия: 21 000[6]
 Словакия: 2602 (2001)
 България: 825 (2001)
 Хърватия: 567 (2001)
Езикполски език
РелигияПредимно католицизъм, атеизъм, протестантизъм и православно малцинство
Сродни групичехи, кашуби, словаци, силезци, моравци
Поляци в Общомедия

Поляците са западнославянски народ. Значителен брой от тях живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия. В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция.

Етническите поляци се счита за наследници на древните лехити и други племена, които населяват територията на днешна Полша през късната античност. Писмената история на Полша датира от около 930 – 960 г., когато западните поляни (влиятелно племе в региона на Великополша) обединяват различните лехитски кланове под династията на Пястите, като по този начин създават първата държава на поляците.[7] Последвалото покръстване на Полша от католическата църква през 966 г. бележи приемането на Полша в обществото на Западнохристиянските църкви. През съществуването си полската държава следва толерантна политика спрямо малцинствата, което довежда до многобройни етнически и религиозни идентичности сред поляци (например полски евреи).

Поляците има важен принос към света в почти всяка голяма област на човешкото познание. Видни поляци са: Николай Коперник, Мария Кюри, Фредерик Шопен, Джоузеф Конрад и Йоан Павел II. Сред по-значимите полски емигранти (много тях принудени да напуснат родината си поради исторически перипетии) са: Юзеф Ротблат, Станислав Улам, Артур Рубинщайн, Хелена Моджеевска, Пола Негри, Тадеуш Косцюшко, Казимеж Пуласки, Збигнев Бжежински, Роза Люксембург, Тамара де Лемпицка, Самюел Голдуин, Макс Флейшер и Макс Фактор.

Разпределение на поляците по държави:

  1. www.ukrcensus.gov.ua
  2. www.perepis2002.ru
  3. notes2.czso.cz
  4. www.ide.go.jp
  5. demo.istat.it
  6. www.statistik.at
  7. Gerard Labuda. Fragmenty dziejów Słowiańszczyzny zachodniej, t.1 – 2 p.72 2002; Henryk Łowmiański. Początki Polski: z dziejów Słowian w I tysiącleciu n.e., t. 5 p.472; Stanisław Henryk Badeni, 1923. p. 270.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy