Скумрия

Скумрия

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Критично застрашен

Класификация

вид: Скумрия (Scomber scombrus)

Научно наименование

Scomber scombrus Linnaeus, 1758

Скумрия в Общомедия

[ редактиране ]

Скумрията (Scomber scombrus) е вид морска риба от семейство Скумриеви (Scombridae).

Скумрията е пелагичен вид, достигащ дължина до 50 cm. Рекордът за тегло е 1,2 kg и е постигнат в региона на Тронхайм, Норвегия. Разпространена е в Атлантическия океан и свързаните с него морета – Балтийско, Средиземно и други. Среща се само в открито море.

Описание

Тялото на скумрията е сравнително източено, с кръгло напречно сечение. Главата и тялото са с обтекаема форма. Има две гръбни перки отделени една от друга и следвани от пет дребни перки. Аналната перка е сравнително малка, също с пет дребни перчици след нея. Опашната перка е врязана, коремните перки са относително малки. Мастният клепач покрива предния и задния край на окото, главата и тялото са изцяло покрити с дребни люспи. Оцветяването ѝ по гърба е синьо-зелено, като често става синкаво-черно по главата. Отстрани е металносиво, коремът е бял. По гърба има характерни тъмни извити линии.

Видът е от голямо икономическо значение. Застрашен е от свръхулов. Тъй като обича студени и умерени води, промяната на климата вероятно оказва влияние върху разпространението му, измествайки го на север.

Наричана е с няколко имена: цифулка, за слабата и маломерна, чироз (чируз) или чира за пролетната и липарида за охранената и по-мазна есенна риба.

Черноморска скумрия

Черноморската скумрия зимува в Мраморно море, в Черно море идва за изхранване. Край българските брегове минава през април – юни (тогава се лови и суши за чирози) и се връща през септември – януари, охранена и висококачествена. Черноморската скумрия е едно от застрашените животни в Черно море.

Черноморската скумрия е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на едногодишна възраст. Хвърлянето на хайвера се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса и соленост около 38/5‰. В Черно море не се размножава, тъй като солеността на водата е около 18‰, хайверът пада на дъното и загнива.

След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва приблизително линията на брега. Това се използва от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море. Там те прекарват зимата и напролет се размножават.

Черно море изобилства със скумрия до 1960-те години, когато мащабната индустриализация в Съветския съюз, Румъния и България започва сериозно да замърсява хабитата на скумрията, поради което тя се премества на юг. Основен виновник за замърсяването са вливаните минералните торове, които водят до цъфтеж на планктона, което от своя страна нарушава кислородния баланс във водата. Включена е в Червената книга на България през 1985 г., а в Червената книга на Черно море влиза през 1999 г. Днес има статут на критично застрашен вид в България.

Кратка история на скумрията

Скумрията е една от най-важните риби за оцеляването на крайморските и крайокеанските древни народи в Европа. Ловът ѝ с мрежи в Средиземно море и в Мраморно море е бил изключително резултатен. Някои историци дори я наричат „рог на изобилието“ заради големите ѝ пасажи.

В днешно време, заедно с риба тон и херингата, скумрията е една от най-масово консумираните риби в световен мащаб. Ловът и развъждането ѝ изгражда важна част от износните икономики на повечето страни около Средиземно море и Атлантическия океан.

Хранителен състав на скумриите

Атлантическа скумрия Fish, mackerel, Atlantic, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 858 kJ (210 kcal) Въглехидрати 0 g       Захари 0 g    Влакна 0 g Мазнини 13.89 g    Наситени 3.257 g    Мононенаситени 5.456 g    Полиненаситени 3.35 g    Холестерол 70 mg Белтъчини 18.6 g Пепел 1.35 g   Витамини Витамин A 50 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 0 μg Тиамин (B1) 0.176 mg Рибофлавин (B2) 0.312 mg Ниацин (B3) 9.08 mg Пантотенова к-на (B5) 0.856 mg Пиридоксин (B6) 0.399 mg Фолиева к-на (B9) 1 μg Кобаламин (B12) 8.71 μg Витамин C 0.4 mg Витамин D 16.1 μg Витамин Е 1.52 mg Витамин K 5 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 12 mg Желязо, Fe 1.63 mg Магнезий, Mg 76 mg Фосфор, P 217 mg Калий, K 314 mg Натрий, Na 90 mg Цинк, Zn 0.63 mg Мед, Cu 0.073 mg Манган, Mn 0.015 mg Селен, Se 44.1 μg   Аминокиселини Триптофан 0.208 g Треонин 0.815 g Изолевцин 0.857 g Левцин 1.512 g Лизин 1.708 g Метионин 0.551 g Цистин 0.199 g Фенилаланин 0.726 g Тирозин 0.628 g Валин 0.958 g Аргинин 1.113 g Хистидин 0.548 g Аланин 1.125 g Аспарагинова к-на 1.905 g Глутаминова к-на 2.777 g Глицин 0.893 g Пролин 0.658 g Серин 0.759 g Холин 0.065 g   Други Скумрия в Общомедия

Ориентировъчно съдържание на 100 g:

Продукт	Калоричност, kcal	белтъчини, g	мазнини, g
Обикновена скумрия	205	18,6	14,2
Испанска скумрия	139	19,4	6,4
Кралска скумрия	105	20,4	2

• витамини: добър източник е на витамините B3, B5, B6
• минерали: добър източник е на минералите калий, фосфор и селен
• може да съдържа живак, други тежки метали и замърсители

Вижте също

• Испанска скумрия
• Кралска скумрия
• Обикновена скумрия
• Канадска скумрия