Направо към съдържанието

Пенисна кост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенисна кост
lang=bg
Пенисна кост при енот
Пенисна кост в Общомедия

Пенисна кост (на латински: baculumпръчка[1]; както и os priapi, os penis) е вкостена в различна степен съединителна тъкан в половия член сред повечето от представителите на пет разреда бозайници, включително и примати. Филогенетично обаче тази кост при човека се редуцира в предходни еволюционни етапи.

Аналогична клиторна кост (на латински: baubellum или os clitoridis) се открива в тъканта на пещеристото тяло при някои видове женски бозайници. Подобно на пенисната кост тя може да е добре развита при едни и редуцирана при други видове от един разред, например при прилепите.[2][3]

Пенисната кост е разположена в пениса, като започва от проксималната му част, наречена bulbus glandis, и продължава почти до върха на главичката. Проксималните две трети от костта са назъбени вентрално от вдлъбнатина, заета от пенисната част на уретрата и заобикаляща спонгиозното тяло. Тя е прикрепена към bulbus glandis, дългата част на главата и tunica albuginea.[4] Образува се след раждането. По форма наподобява вадична сонда, съставена от две странични плочи. Дорзално плочите преминават една в друга, като оформят надлъжен ръб. Вентрално обаче остават раздалечени, като образуват надлъжна бразда, в която се помества уретрата. По цялата си дължина костта е покрита от собственото кавернозно тяло на главичката.[5]

Пенисна кост при куче

Пенисната и съответно клиторната кост се откриват сред представителите на пет разреда бозайници. За някои видове тя е и важен систематичен признак.

  • Разред Примати. Пенисна кост отсъства при представителите от семейство Паякообразни маймуни и човека. При мармозетките обаче, които в някои случаи тежат половин килограм, пенисната кост е с дължина едва 2 mm, а при някои видове галаго достига дължина от 13 mm.
  • Разред Гризачи.
  • Разред Насекомоядни.
  • Разред Хищници. Въпреки че костта присъства сред всички видове от разреда, най-добре е представена при видовете от семействата на кучетата и котките, като при кучетата превъзхожда по големина.[6][7] От домашните видове на разреда при кучето дължината на костта е различна и зависи от породата. При едрите породи дължината на костта достига до 12 cm. Тя се явява дистално продължение на tunica olbuginea.[8] Костта дорзално е изпъкнала, а напред продължава във фибрознохрущялен израстък.[8] При младите кучета нейното продължение е хрущялно.[8] При котарака костта е разположена в главичката на пениса и е с дължина едва 0,5 cm.
  • Разред Прилепи.

Наличието на пенисна кост е резултат от адаптивна еволюция при бозайниците с основна цел осигуряване на репродуктивна способност и оцеляването на вида.[9]

Една от функциите на костта е осигуряване на механична подкрепа на пениса по време на копулация. Костта улеснява ерекцията на пениса, прави го по-твърд и така улеснява проникването във влагалището. При много видове костта служи са стимулиране на половите органи на женските по време на копулация. Това предизвиква съответен хормонален отговор и така се осигурява възможност за увеличаване на успеха при оплождане. Реакциите от страна на женската се изразяват в улесняване на придвижването на сперматозоидите, подготовка на матката за имплантиране или предизвикване на овулация. При полигамните видове, известни с това, че се чифтосват с повече индивиди през сезона на чифтосване, по-добре развитата пенисна кост може да е причина за оплодителен успех на съответния мъжки екземпляр, като осигурява помощ за достигане на сперматозоидите в близост до мястото на оплождане.

  1. Латинско-русский словарь, 2003
  2. Особенности строения баубеллюм рукокрылых (Chiroptera: Vespertilionidae) Среднего Поволжья Архив на оригинала от 2019-06-13 в Wayback Machine.. Смирнов Д. Г.
  3. Best и др. Tamius merriami (PDF) // Mammalian Species 476. American Society of Mammalogists, 2 декември 1994. с. 1 – 9.
  4. Кочанков, Д., Василев, Н. & Първанов П., Болести на половите органи на кучето и котката, Стара Загора, Ариа, 1998, ISBN 954-8720-06-X
  5. Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, том I, Земиздат, 1995, ISBN 954-05-0330-2
  6. R. F. Ewer. The Carnivores. Cornell University Press, 1973. ISBN 978-0-8014-8493-3. Посетен на 16 декември 2012.
  7. Dyck, Markus G. и др. Growth and variation in the bacula of polar bears (Ursus maritimus) in the Canadian Arctic // Journal of Zoology 264 (1). 2004. DOI:10.1017/S0952836904005606. с. 105 – 110.
  8. а б в Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд. Стара Загора, самоизд, 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 472.
  9. Baculum (penile bone) in mammals, архив на оригинала от 5 март 2013, https://web.archive.org/web/20130305053716/http://www.mapoflife.org/topics/topic_203_Baculum-(penile-bone)-in-mammals, посетен на 28 април 2013 
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy